Ето какво е моето виждане. Разбира се всеки индивидуално има свое мислене и разбиране за същността. Не налагам и не потвърждавам мнението си и запазвам правото си за промяна. Това е, което в момента мисля.
Според мен не губим напълно идентичността си, а я променяме. В този ред на мисли подозирам, че мнозина тотално сме се самозабравили, което също означава огромна загуба на това ниво... Не мога да виня Бог за размазването, тъй като Сатаната също е всемогъщ! Ние сме също като бейбита, които нищичко не знаят, но и никога не се спират на едно място, нямат си и на представа какво е добро и какво зло. Мисля, че и в безкрайността не само променяме формата и съдържанието си, а и съзнанието. Винаги трябва да има растеж и промяна на всяко едно ниво. Каквото е горе, това е и долу, не мислите ли?... Обратното също е вярно. Това, че сме като слепи съвсем не означава, че нищо не съществува! Мирозданието е такова, каквото винаги го е имало и ще го има! Сега е моментът, в който правим опити, учим се, изпитваме, променяме се, израстваме и се осъзнаваме като достойни божествени и по-висши човешки същества, само не и такива, каквито досега сме били и каквито са ни (сме се) направили!
Сега нямаше да се блъскам да свързвам детайли, които нищо не ми говорят и си нямам и на понятие какво биха могли да означават... 