Как да разпознаем какво е породено от егото?

[mitaka_84]

Това може да ви звучи като лесен въпрос, но се постарайте да го обмислите. Различните хора определят по различен начин, какво всъщност означава егото, но контекстът който имам в предвид е в това. Как определяте кое е породено от вашата истинска същност и кое се дължи на фалшивото чувство за себе си?

[denito_87]

Ако всички се преборим с егото си светът ще стане като приказка

[silvenka]

Здравейте, за мен Егото се оформя на база умствени заключения и изводи, т.е. случва ми се нещо, умът го регистрира и си казва: "Аха, значи аз съм...", след което тази памет със тези "Аз съм", започва да защитава сама себе си, защитава съществуването си, някой казва нещо и твоето "Аз съм" го тълкува като заплаха или нападка, защото не му се връзва с представите за самото себе си... Тази тема за мен е много интересна, дано да я раздвижим малко!

[silvenka]

...И въпросът не е да се "борим" с Егото, защото колкото повече енергия влагаме в това то ще съществува, въпросът е в самонаблюдението, когато наблюдаваме умът и респективно мисълта, тя се разтваря, защото не се идентифицираме с нея, а с наблюдателя в нас!

[SoulHeal]

Да се освободиш от его-то си значи да престанеш да бъдеш.
Да няма лекар съм адвокат съм,да няма аз харесвам ,да няма мразя.Его--то е като функция на преживяното в нас.То събира събира и иска да се уголемява.Всички знаем как се чувства човек когато хване например 5 хил.лева.Ето това е его-то.Его-то е когато човек иска да бъде признат сред останалите и още много ,както е казал Буда "Най-трудно е да преодолееш себе си".Тръгне ли човек да се отлепя получава помощ свише,единствено и само ако го докаже без да очаква каквото и да е.

[Nikolay]

Да се освободиш от его-то си значи да престанеш да бъдеш.
Да няма лекар съм адвокат съм,да няма аз харесвам ,да няма мразя.Его--то е като функция на преживяното в нас.То събира събира и иска да се уголемява.Всички знаем как се чувства човек когато хване например 5 хил.лева.Ето това е его-то.Его-то е когато човек иска да бъде признат сред останалите и още много ,както е казал Буда "Най-трудно е да преодолееш себе си".Тръгне ли човек да се отлепя получава помощ свише,единствено и само ако го докаже без да очаква каквото и да е.

А тогава какво представлява човек, който е преодолял егото си? Нищо ли? Просто престава да бъде? Постоянно чета различни неща и много се обърквам напоследък...

[kancho]

Това може да ви звучи като лесен въпрос, но се постарайте да го обмислите. Различните хора определят по различен начин, какво всъщност означава егото, но контекстът който имам в предвид е в това. Как определяте кое е породено от вашата истинска същност и кое се дължи на фалшивото чувство за себе си?

Да се освободиш от его-то си значи да престанеш да бъдеш.
Да няма лекар съм адвокат съм,да няма аз харесвам ,да няма мразя.Его--то е като функция на преживяното в нас.То събира събира и иска да се уголемява.Всички знаем как се чувства човек когато хване например 5 хил.лева.Ето това е его-то.Его-то е когато човек иска да бъде признат сред останалите и още много ,както е казал Буда "Най-трудно е да преодолееш себе си".Тръгне ли човек да се отлепя получава помощ свише,единствено и само ако го докаже без да очаква каквото и да е.

А тогава какво представлява човек, който е преодолял егото си? Нищо ли? Просто престава да бъде? Постоянно чета различни неща и много се обърквам напоследък...

И аз нещо се обърквам, но от това което започвам да разбирам е, че надблюдавайки себе си човек започва да открива истинското си Аз или божествената частица в него започва да се събужда. Според мен егото мога да го преодолем само когато дойде края, защото така ще се изгубу баланса на вселената и хармонията към която се стремим. Бидейки душа в тяло и его което надблюдаваме ние сме едно цяло човешко същество. Тога се намираме в хармония със себе си и уравновесеност със света около нас. Така , че когато му дойде времето егото само ще падне и душата в нас ще бъде свободна.

[stonetales]

Офф, това, което ще кажа звучи тъпо и повтаряно, ала така го разбирам АЗ:)
Това, което ни събира/окомплектова/държи, за да не се разпаднем в този трептящ от енергия свят е егото. Свързващото звено, без което бихме се саморазпаднали. Устойчива енергийна конфигурация.
Но въпроса , зададен в началото на темата не засяга самото его като такова а "надстройката", "очовечаването" и изкривяването му. Тоталното изкривяване на неразбирането на функцията му.

Всъщност - въобразяването, самовъобразяването и над-въобразяването, че СМЕ нещо - ние наричаме его. Заблуждаващото Величие и Величаене, че Сме нещо повече от песъчинката. Тоест - самата Самозаблуда.
Попитайте се - колко от минаващите през главата ви мисли са лично Ваши, а колко не.
След известно време ще имате съвсем друга представа за себе си. През това време самото его няма да се е променило - ще сепроменят вашето Величие, самооценка, самозаблуда и т.н.

И без това сме сътворени уникално различни - защо ни са нужни изброените по-горе заблуди и изкривявания? За да сме ОЩЕ ПО-УНИКАЛНИ ЛИ?:)
Та ние отдавна сме:)

[Angelo]

Според мене егото е резултат от липса на себеосъзнаване. Когато човек започне да осъзнава и наблюдава себе си, той вижда че дребното човече, което е вечно недоволно от света не е той. Егото е нещо като не добре направен заместител на истинската ни осъзнаваща същност.
Когато живеем като в сън, неосъзнаващи нито себе си нито света, тогава все някой трябва да поеме нашите функции, егото.Обаче колкото повече се пробуждаме, егото се проявява все по слабо. Мисля че човек без его, би бил човек който вижда света такъв какъвто е в действителност, чиста енергия. Той би живял с пълния човешки потенциал, защото не биха го спирали илюзиите на егото.То сякаш е като един стоп механизъм, който ни държи заключени в един илюзорен свят на радост и болка.
И относно въпроса.....мисля че всичко е породено от егото, като се започне от предметите и се стигне до личните ни терзания и мечти (целия свят, такъв какъвто го познаваме). Бих сравнил егото с огледало, което е винаги срещу нас, огледало което не позволява да видим, че има нещо повече от себеотразяване във всичко около нас.

[Bobidem]

Според мен егото е неделима частица от физическото ни съществуване и е вид инструмент, който използваме в живота. Докато съществуваме като отделна личност, ще има и его. Задоволяването на егото с пари, власт с която подчиняваш другите, убийства, кражби и други подобни е неправилно съществуване на самата личност. Егото трябва да се стреми за доброта в сърцето и да отворите тази доброта за света. Само тогава ще се почуствате добре. Замислете се какво му трябва на човек за физическото съществуване и необходимо ли му е повече. Ако е необходимо и някой мисли, че му е необходимо, значи егото му върви в неправилна посока.