Събуждането като приемане на реалността

Дискусии за личното и духовно развитие
Аватар
Perdurabo
Търсещ истината
Мнения: 5
Регистриран на: 08 Мар 2014, 10:07

Събуждането като приемане на реалността

Мнение от Perdurabo »

Събуждането като приемане на реалността или това, което си мислим, че сме в духовния свят и реалността на това, което наистина сме

Тук документа като pdf. файл

Изображение

1. Реалността на истинските понятия

Първо предлагам да уточним някои понятия. И изглежда, че трябва първо да поговорим за света на илюзиите. Това, което някои хора наричат Майа. Добре, нека си го кажем честно, без илюзии няма живот. Ако нямаше илюзии, компютърът или листът хартия, на които четете това, щяха да ви изглеждат като атоми и молекули. В най-добрия случай. Илюзията изгражда най-малко базовия свят, в който живеем или поне ни кара да живеем.

Илюзията е част от смисъла на живота, а без илюзия няма осъзнаване, а човекът е начинът, по който всемирът се осъзнава чрез себерефлектиращото човешко съзнание. Егото ни позволява да живеем и егото е начинът светът да бъде видян от безброй ъгли независимо от това, което си мислим или въобразяваме за конкретното его.

Всеки човек е ценен в своя смисъл и колкото и морални сравнения или класификации да използваме, фактът, че му е дарен живот, означава, че той е полезен за всемира, за осъзнаването. Независимо какви класификации правим за този човек или какъв ни се струва той.

О да, и сега стигаме до егоизма. Какво е егоизъм? Егоизъм е да мислиш, че някой трябва да прави нещата точно така, както ти ги искаш или очакваш. Знам, свикнали сме да мислим, че е егоизъм е някой да не прави това, което очакваме от него. Е, точно това е егоизма. Да очакваме от другия човек да се държи по нашето човешко разбиране за житейските процеси. Да очакваме Вселената да ни се кланя и да ни служи.

Ето, че стигаме до понятията добро и зло. Може би си мислите, че е много трудно те да се дефинират. Струва ни се трудно, за да не позволим на истината да влезе в нес. Струва ни се трудно, защото заблудите ни казват, че било трудно да определиш кое е добро и кое зло.

От една страна наистина не можем да определим кое е добро и зло от ума, тъй като в ума се намират всичките ни заблуди, там работи Майа и там, съответно, се осъзнаваме, ако имаме този късмет. Всеки човек си има свой вътрешен морал, вътрешен глас, Бог вътре у себе си, който му казва как да постъпи и то извън общоприетите хомогенизирани морални категории, които целят да ни държат в социално подчинение. И той ни показва правилното действие.

2. Смисълът на човешкия живот

Нещата, разбира се, са дуални. Под дуални тук разбираме, че всяко нещо си има положителната и отрицателната страна, както и безбройните точки между тях; а също под дуални разбираме, че всяко материално нещо си има духовното изражение. Социалното помирение е нужно, за да се осъществява еволюцията, но всеки може да постигне личното си осъществяване и изпълнение на мисията на живота си, следването на своя път (дхарма) в рамките на света, в който живеем.

Илюзията на доброто и злото ни държи в илюзията постоянно да пресъздаваме света като се борим с него или емотираме (изпитваме страстни емоции) към него. Постигането на личната истина и изразяването на Божественото у всеки от нас става като се адаптираме към света. Като се адаптираме към Майа. Не като се борим с нея.

Смисълът на живота е всеки да следва уникалната си същност, за да може автентично да изпълни мисията си и да принесе своя дар към света и хората. Смисълът на дхарма (или дихарма) е точно смисъл на път, на траектория, по която се движим в живота си и когато сме в собствената си траектория, тогава успяваме да дадем истинските себе си.

Илюзиите ни принуждават да живеем по пътищата на другите и понякога по абсолютно измислени и фалшиви пътища, където влагаме огромна енергия, за да храним създания, които просто са намерили начин да ни използват за източник на енергия.

3. Нищо, което чуваме от другите, не е нашата истина

Нищо, което чуваме от другите, не е нашата истина, вкл. този документ. Това, което чуваме са само насоки и потенциал, които могат да се използват от нашия вътрешен глас, за да направим следващата крачка по пътя си.

На някои хора вътрешният глас е спонтанен, или бърз, а други се нуждаят от дни, за да може вътрешният им глас да оцени ситуацията. Всеки може да експериментира и да се свърже с него. Като се освободи от илюзията, че умът служи за вземане на решения.

Много сили ни се представят за добри, защото знаят, че сме обусловени да вярваме на „добрите“ сили. Но замислете се. Смешно е да мислим, че в света на илюзиите представеното ни за добро е добро или че представеното ни за зло е зло.

4. Представените ни за добри духовни учения обикновено са вредни за нас

Съвременната духовност е институциализирано социално удобство, мода или подходяща тема за светски разговори. Тя не е нещо повече от религиите, особено когато се опитва да ви вкопчи в групова активност, където пак сме подчинени на това да следваме групата, а не себе си.

Най-голямата духовност се намира там, където не се споменава думата духовност или където тя се споменава с отчитане на реалния й смисъл. Особено, ако някой ви каже, че ей това е истинското и единствено духовно учение, той просто иска да обсеби душата ви.

Има много истински учения, за които обществеността не знае, а всеки си има своя собствен път и Божественото у себе си. Такова учение е например квантовата физика в момента. Но ако вътрешният ви глас ви каже да следвате учение или да ходите на църква, това е вашият път дори след време това да ви изглежда като грешка. А грешки няма. Има път и удоволствието да видите как се разгръща от самите вас, а не името на илюзорни идеали.

Истинската духовност е вътрешно тайнство, което вършим сами, защото в това изразяваме собствената си същност и не разчитаме на ничие одобрение, възхвала или впечатление.

5. Груповите занимания и натъпкването със светлина

Сега ще ви издам една очевидна тайна. Всички уж търсим събуждане. Е, така е. Светлите търсят събуждане, за да „бъдат по-добрИ“, тъмните търсят събуждане, за да спечелят повече власт и „да бъдат по-добрЕ“. И двете неща като цели са илюзия, а и всяка цел е илюзия.

Събуждането не е лесен процес, не е нещо канализирано, което да се купи в хипермаркета. Не на всеки се удава. Сещате се сами, че процесът на събуждане е по-труден от ежедневния живот. Събуждането си е работа и то яка работа.

Е, сега нека бъдем честни пред себе си. Ако ходим в някоя духовна група или участваме в духовни занимания, защото там се чувстваме добре, приети сме, имаме усещането за любов, готини сме, гушкаме се и т.н., то ние не вървим по пътя на събуждането, а просто сме намерили убежище от ежедневния живот.

Събуждането е труден процес, не е за всеки. Повечето хора търсят убежище. Истината не се намира в убежищата. Самото търсене на убежище е илюзия и липса на вяра в Божественото в себе си.

О да, някои говорят за пълненето със светлина или повишаване на вибрациите. Правят си сбирки хората, нещо или някой да ги натъпка със светлина. Хе. Последните две столетия енергийното ниво на хората се е вдигнало някъде към десетина пъти. Нещо да се е променило?! Реалните промени не се виждат.

Дори така да се натъпкате със светлина, че (извинявам се за преднамерената бруталност) от задника да ви излиза, полза няма НИКАКВА. Светлината е чиста енергия и за съжаление на мнозина е непреднамерена. Всяка светлина и енергия ще усили и „доброто“ и „злото“ у всеки от вас. Ще ви направи по-спокойни, когато сте спокойни и по-бесни, когато сте бесни.

Уж парадокс. Когато се наливате със светлина задълбочавате противоречията си. Човек първо се нуждае да бъде самия себе си и да взема енергия, когато се нуждае за нещо конкретно. Наливането със светлина малко наподобява на алкохолизма. Наливаш се с калории, които не можеш да преработиш и стават токсини за теб.

Е, ако вътрешния ви глас ви каже, да търсите убежище, това най-правилното за вас. Вашият път и вашата истина. И ако се оставите съзнателно на това, ще видите как все по-малко се нуждаете от убежище.

6. Реалността на дуалността

Ние хората много се страхуваме от несигурността. Все искаме да изберем един от двата края….на сопата. Решенията от ума са за цял живот и на тяхна база се формират детските травми, които предопределят живота ни. Решили сме да изберем единия край, или другия, или точно една точка някъде там между двата края.

Всяко нещо е дуално. Но не. Няма само два края, а безброй положения между двата края. Както топло и студено не са само +100 и -100 градуса. Самата Природа ни показва, че нещата се менят. Всяко нещо се движи между осите си и това да се опитваме да го застопорим си е чисто човешката илюзия,че като сме го застопорили в ума си, то е застопорено и в реалността. А реалността как само постоянно ни доказва, че нищо не можем да застопорим.

7. Индивидуалността не може да се застопори

Добре. Ние си говорим за събуждане. Нека пак сме честни към себе си. Събуждането е дълбоко индивидуален процес. Винаги в този процес ще ви обвиняват в егоизъм. Вижте по-нагоре какво всъщност е егоизма. Е, когато се събудите, всеки ще ви се възхищава и ще простира върху вас хомогенизираните проекции, че сте били много „добри“, за да можете да се събудите.

За да се събудите, е нужно да бъдете себе си. Не можете в себе си да събудите нещо, което не сте! За хомогенизирания свят това изглежда егоизъм. За да се събудите, трябва да отделите време на себе си и да бъдете понякога наистина сами. Хората ще обвинят: егоизъм. За да се събудите, може би трябва да оставите семейството си и да прекарате година в усамотение. Хората ще кажат: звяр.

Самото събуждане пак зависи от вътрешния ви глас. Ако той каже да прекарате времето си в забавления и удоволствия, това е най-правилното за вас и това е вашето събуждане. Е, пак може да ви обвинят в егоизъм.

8. Не е нужно събуждането да изглежда събуждане. Важното е да се оставим на преживяванията на живота

Човек се е събудил, когато следва пътя си и следва вътрешния си глас. Не е нужно да изглежда събуден или да има паранормални умения (сидхи). Може обущарят, който всеки уикенд виждате на пазара, да е събуден, което не му пречи да си живее живота така, както го усеща.

Много хора с умения не са събудени. Тук е мястото да подчертая дебело. Ясновидството не е събуждане. О да, те виждат разни неща. Но го тълкуват от ума си. А в собствения си живот са по-заспали от повечето хора. „Оправи си къщата, защото ще ти вземат и второто зрение“ бе казал един Учител. Тя така и не го разбра.

Огромна част от мисловните процеси са несъзнавани.От тях идва и голяма част от усещането за вдъхновение. Когато спрем да се опитваме да разберем, да извадим смисъл, а започваме да живеем, тогава се появяват нещата, на които себерефлектиращото ни съзнание (работещо като виждащо себе си в околния свят) може да реагира и само тогава става осъзнаването. Разбирането става като се живее, не като се мисли. Осъзнаването е реакция на живота, а не мисловен процес. Тоест, мисловният процес водещ до съзнаване на нещото е резултат на реакция към случка в живота ни, а не преднамерено мисловно усилие.

Когато навлезете в собствения си път, може да срещнете много ясновидци. Няма как да осъзнаете това, което ви казват, преди то да ви се е случило. Възможно дори да си създадете фалшиви очаквания. Нужно е да се разбере, че ясновидството показва единствено потенциали. Неща, които могат да се променят за една нощ. Тази информация може да ви е полезна единствено за моментното ви състояние, но няма особено общо с истинското ви бъдеще.

Лао Дзъ казва: „животът се живее така, както сам се изживява“. Буда говори: „не можем да кажем „аз се разхождам“, можем да кажем „протича разходка“. Нашият дух е един наблюдател в това тяло, на тази земя, под тези земни закони. Смисълът на безсмъртния ни дух е да наблюдава и осъзнава живота. Не да се обвързва с очаквания за него.

9. Човек си мисли, че при всякакви условия принадлежи на себе си

Обикновено си мислим, че като можем нещо (напр. сидхи) имаме повече власт над себе си. Обаче, колкото повече неща можем, които са ни натрапени от грешни разбирания, толкова повече те ни отклоняват от пътя ни.

Също си мислим, че имаме ценности, идеи, разбирания, че сме привърженици на определени каузи. Е, само си го мислим. Съзнаваното и несъзнаваното у човека са като айсберг. 10% от нас е съзнавано, останалите 90% са под водата – несъзнаваното.

Освен съзнаваните имаме и несъзнавани ценности и те са тези, които реално ни управляват. Съзнаваните ценности, както и да ги представяме или оправдаваме, служат на несъзнаваните ценности. О да, мислите си, че владеете себе си. Така е, защото няма как да осъзнаете лесно действието на несъзнаваните ценности. Затова са и несъзнавани. Има техники като невро имагинерното сътворяване, които помагат да видим несъзнаваните ценности. Тази древна техника сега е известна и като НЛП (в окастрен вариант)

10. Освен на несъзнаваните ценности, сме под въздействието на колективното несъзнавано

Несъзнаваните ценности са продукт на наследството, възпитанието и взаимодействието с околната среда. Получаваме ги от околните и чисто енергийно и няма как да контролираме достъпът им до нас. Получаваме ги и по време на сън. В известни райони в САЩ (а и не само там), където ги има т.н. „работнически спални“, разпространението на престъпността се дължи на препредаване на такива несъзнавани настроения по време на сън.

Освен това го има колективното несъзнавано (колективно несъзнавано по Юнг, квантово клетъчно поле по Мъри МакГейл, морфогенетично поле по Рупърт Шелдрейк, егрогор по Авесалом Подводни, „душата на народа“, както просто го наричат хората).

Оооооо, независимо дали сме агитката на футболен отбор или привърженици на религия, тяхното колективно несъзнавано ни държат здраво и определят нашите мисли, чувства и дела. И това изцяло несъзнавано за нас. Например, дори, ако не сте активен християнин, това което сте получили от колективното несъзнавано на християнството (традиционното, не езотеричното) е свързано с вина, сексуални травми и ограничения. Ако сами не го съзнавате, то виждате причините за посещения при психотерапевтите.

Колективното несъзнавано включва енерго-информационните структури на религията, човешките „богове“, ангели, Рай, ,Ад, духовното ви учение и т.н. Всяко духовно учение има колективно несъзнавано и съответната им тъмна и светла страна. Светлата страна води хората към освобождение (само някои), тъмната страна ги държи в илюзиите на „доброто“.

Колективното несъзнавано се движи далеч назад и напред във времето. Носи праисторически архетипни образи и подготвя човека за бъдещо еволюционно развитие. Това включва и родовата история или родовата карма. Ние сме свързани с първите хора не само генетично, но колективното несъзнавано носи всички спомени за това, което предците ни са направили или пренебрегнали да направят. В този смисъл, т.н. първороден грях на Адам и Ева, какъвто и да е бил той, се носи като последствия и отговорности от всеки съвременен човек, колкото и човек да си мисли, че е над тези неща. Наистина неочаквано. Човек може въобще да не познава, например, прадядовците си, а да носи последствията на действията на Адам и Ева. Разбира се, тук използваме библейската история за илюстрация, но действителността е още по-дълбока.

Човек си мисли, че води самостоятелен живот, а води един колективен живот, където е управляван не само от неговото собствено несъзнавано, но и от колективни сили, а също от мислите и енергийното въздействие на околните хора. Умът, разбира се, изработва прекрасни оправдания, за да си докаже, че сам взема решенията. Истинският начин човек да разкрие вътрешната си индивидуалност е да даде проява на вътрешния глас.

Разбира се, светът е дуален. Понякога колективното несъзнавано, под чието въздействие сте, може е да правилното за вас.

11. Свободен избор и свободна воля

Управляват ни колективни сили. Очевидно имаме някакъв свободен избор, но каква свободна воля имаме?! Разбира се, светът е дуален. Всеки има свободна воля….в някаква минимална степен.

Казват, че свободната ни воля е ограничена, защото просто не знаем как да бъдем себе си и за да не нанасяме прекалено големи щети. Когато човек следва себе си, следва вътрешния си глас, следва Божествената воля в себе си, тогава той ще бъде отново със свободна воля.

За някои вътрешният глас е интуицията. Той е много спонтанен. За други е необходимо да си дадат време, за да усетят мъдростта на чувствата в себе си (висшите идеи идват чрез чувствата). За трети е друго. Но всеки може да наблюдава себе си и да види този вътрешен глас. Остава само да му се довери, което означава да бъде истинния себе си.

12. Истинското зло на земята

Да припомним какво значи събуждане, какво значи просветление. Може да се събуди у вас истинния ви аз, дълбоката ви същност. Не можете да събудите нещо, което го нямате у себе си. Затова всеки призив да следвате нечии морални принципи, да следвате нечий пример, да сте герои, да сте еди-как си морални или духовни, това ви отдалечава от истинния ви аз, защото истинния ви аз няма нищо общо с другите хора, нито с идеите на другите и това да следвате другите ви лишава от събуждане. Само вътрешният ви глас може да ви позволи да изживеете истинния си Аз.

Понякога ние се полакомяваме да се представяме за добри. Естествено е. Да сме добри се изисква от милионгодишното ни развитие, когато се е смятало, че да принадлежиш на племето, трябва да си добър, т.е. да спазваш моралните му принципи. Ако не си добър, те отхвърлят. А тогава отхвърлянето, да живееш сам всред дивите зверове, е било равносилно на смърт. Затова дълбоко ни е вкоренено да искаме да сме част от някоя група. И да приемем моралните й принципи, за да не умрем. Това често го наричаме „да бъдеш добър“.

Един човек не е нито добър, нито лош, а върши нещата, както се случва живота му. Да се мислиш за добър е да си прикачиш илюзия за безнаказаност. Че си вечно прав, божествен дори. Което обикновено се изисква от групата, към която принадлежим, за да оправдае тя всяко свое действие (семейство, партия, народ и т.н.) Най-големите престъпления са извършени в името на любовта….Понякога, когато се мислим за добри, вършим най-голямото зло на земята. Защото се мислим за добри, отдадени на външен морал, забравили вътрешния си глас.

Разбира се, ако вътрешният ви глас казва да имате такава ценностна система, това е вашият път, това е вашата мисия и аз ще уважавам ценностната ви система независимо каква е тя, защото ще знам, че истинния ви аз ви е казал да я следвате.

Една особеност. Изживяването на Истинния ви Аз е несъзнавано. Вие го опознавате като действате спрямо вътрешния си Аз. Тогава същността ви се разгръща стъпка по стъпка пред вас. Един интересен живот.

13. Малко по-нагоре

Отвъд силите на доброто и злото е златната светлина на Висшия ви Аз. Да, силите на доброто са бялата светлина, на тъмните е тъмната светлина. Тъмната светлина не е отсъствие на светлина, а точно тъмно изглеждаща духовна светлина. Обаче, илюзиите за бяло и тъмно може да са равнозначни, толкова са свързани. Обикновено най-големите „добротворци“ са тъмни сили – иначе как ще прилъжат хората?! Това е истинското амплоа на тъмните – да се представят за безкрайно бляскави. А те го умеят и още как го умеят.

Над добро и зло и което е абсолютната ваша истина, е златната светлина на Висшия ви Аз. Около земята са нашите Висши Азове. Нашите духове (души, персони, монади и т.н.) са се откъснали от съзнанието на Висшия ни Аз и ние сме неговата сегашна и конкретна инкарнация на земята. Това е част от нашата същност, а ние сме уникалното й проявление с уникална мисия.

Трудно е да се свържем с Висшия си Аз. Иска се фокус на съзнанието, а връзката с него изглежда нито добро, нито зло и ни обърква, защото сме свикнали да мислим в понятията на доброто и злото. Висшият Аз обикновено ни говори с чувства и ситуации. Не и през ума, който ум е едно радио, в което говори всяко куцо и сакато енерго-информационно образувание.

На първата фигура (на края на документа) са визуализирани връзките ни със съзнавани и несъзнавани ценности, колективното несъзнавано; Майа, която се състои от белите и тъмните сили и нашият Висш Аз, който е проектирал истинната ни същност на земята. Връзката с него е част от смисъла на живота ни. Това е нашият вътрешен глас.

Някои учения (напр. съвременни розенкройцери) казват, че за да избегнем повтарящите се прераждания, при смъртта да се научим да се връщаме не при Висшия си Аз, а директно при Слънцето. Е, лично аз смятам, че така ще бъдем употребени за гориво на Слънцето (една душа съдържа огромна енергия) или просто ще кръжим около Земята наистина неинкарнирайки се, но може и да не е така. Ако вътрешния ви глас ви говори да избегнете Висшия си Аз, то това е вашият път….а и воля на Висшия ви Аз J

Вашият Висш Аз е позволил да се инкарнирате в света на илюзиите Майа, защото така се учите и осъзнавате, носите принос в общото поле на съзнанието. Каквото и осъзнаване да сте постигнали, всеки от нас има потенциал за събуждане. Да излезе от илюзията като се адаптира към нея и използва нейните средства за излизане от илюзията. По принципите на холографската Вселена решението на проблема се намира в самия проблем. Реалността е, че всяка пречка по някое време се оказва ресурс, който ни подкрепя.

14. Приемането

Светът е дуален и реалността е да се приеме това, което става с нас в момента. Няма нищо по-лошо за духовното ви развитие от това да мислите „защо ми се случва това, защо на мен, защо сега, защо така, защо така правят, тези политици защо са такива….“. Още по-трудно е да приемате самите себе си такива, каквито сте. Докато не се приемете, няма да имате достъп до самите себе си.

Каквито и да сте и каквито и да изглеждате по ключовите теми на фигура втора, най-важното е да разберете, че вашата красота е в това, което сте в действителност. Не в това, което се заблуждавате, че сте. Каквито и да сте, вие сте най-прекрасното Божествено творение и изявата на това е смисълът на съществуването ви и най-доброто благо, което носите на света.

15. Това, което мислим за себе си, няма особено общо с реалността

Това е и целта на този документ. Да ви помогне да разберете къде всъщност се намирате в духовния свят. По-точно, къде се намирате в реалността. Това може единствено да ви помогне. Това не е оценка, нито морално съждение. Това служи единствено на вас. Като пътеводител към истинската ви същност. Която е такава, каквато е – най-доброто възможно за вас.

На фигура втора можете по ключовите думи и теми да видите къде точно се намирате. Съответната ключова дума на съответното място ще резонира във вас. Може да намерите няколко резонанса, дори от двете страни. Ключовите теми означават, както вие да действате по този начин, така и да следвате хора, които действат по този начин. Може да имате вътрешна съпротива да си го признаете, но е достатъчно да го видите. Правилните за вас сили и златната светлина ще извлекат най-доброто за вас независимо дали виждате конкретна полза в момента.

Това е голямо освобождение. Виждане на света в неговата реалност. Една стъпка към истинния ви аз.

Без значение какъв е той.

Само това, че сте стигнали до края на този документ, ви е освободило от огромни терзания.

Вие сте такива, каквито сте.

И това е!

Най-хубавото предстои.

Обичайте себе си!

П.С. Помнете, че тази диаграма не е съвсем реалния свят, а това, което ми е дошло в момента и можете да не се припознаете в нея. Ако имате въпроси, пишете на мeйла ми. Самият въпрос ще ви помогне да ви отговоря.

Изображение

Изображение
Holydream
Търсещ истината
Мнения: 37
Регистриран на: 13 Ное 2013, 02:02

Re: Събуждането като приемане на реалността

Мнение от Holydream »

Привет на всички търсещи! Аз няма да ви преподавам уроци и да ви предлагам четива за четене. Зная, че всеки индивидуално може да си намери из интернет пространството точно и само това, което му е нужно... То е според интереса, нагласата, мисленето и усещането. Лично мога да споделя, че не съм това, което бях! Дълги години онази, "старата" реалност ме задушаваше и недоумявах защо е така и на кого е нужно това?!... Сега вече зная и приех реалността такава, каквато наистина е! Все още не съм с необходимия опит, но се събудих, водя осъзнат живот и си имам съвсем нови и прекрасни усещания! Времената са такива, че всеки трябва да се изолира от старите парадигми и да се опита да изгради лично свои. Медитациите, приемането на предимно "жива" и пълна с енергия храна, както и връзката със земята и природата, много помагат да се промени мисленето и представата за света. Обръщането навътре в себе си с прошка и любов, изразяването, с твърдо намерение за промяна прави чудеса! Когато се обичаме и приемаме такива, каквито сме - това дава излаз и навън, към останалите в обкръжението. За мнозина е много трудно да възприемат себе си по нов и съвсем различен начин. Това, което ни е напластено и внедрено са все стари програми. Те дори не са наши и всички го усещаме!!! Не се страхувайте да експериментирате, да наблюдавате и да осъзнавате резултатите. Препоръчвам пълно спокойствие и вяра в себе си! Когато дадено нещо не ни харесва и не ни допада, винаги и по всяко едно време можем да го променим, нали?... ;) Учудващо е колко много и масово сме се блокирали... Дотолкова, че дори не виждаме и не познаваме истинските себе си! На мен ми е ужасно трудно да съм в такава среда... Мисля, че мнозина изпитват и усещат подобно или почти същото. Смятам, че е дошло сетното време да изчистим старата "реалност" с такава, каквато ни харесва и истински я искаме! Вярвам, че можем да го направим! Благословии и успех на всички!
Holydream
Търсещ истината
Мнения: 37
Регистриран на: 13 Ное 2013, 02:02

Re: Събуждането като приемане на реалността

Мнение от Holydream »

Може би филмчето сте го гледали, а който не е, се надявам да му допадне. На четири части е ;) Не бихме могли да разберем външния свят, ако не сме открили и намерили своя най-вътрешен. Реалността и усещанията с триизмерното зрение не е тази, която ни предстои да открием! Пожелавам ви приятно гледане!




Публикувай отговор