[iЩом един автор говори за бог, значи самия той още не се е събудил.][/i]
Как така, ами Исус? Той постоянно говори за своя отец, че те са едно, че той го е пратил и т.н....
Всички светци и мъдреци, които са написали Ведите и свещените книги, са говорили за Бог.
Шанкара, П. Дънов - само за това са говорили.
А дали сме събудени - докато живеем несъзнателно, не сме. Докато изобщо правим нещо неосъзнато, сме заспали, не сме будни.
Сега отскоро в последните две-три години започваме малко по малко да се събуждаме, но това събуждане и осъзнаване е дълъг процес, огромен и безкраен...няма "буден" и "заспал", всичко е на степени. "Събуден" си когато започнеш сам да определяш живота си, условията за себе си, какво и как мислиш, чувстваш и правиш, и все по-малко се поддаваш на външни влияния. Докато външните фактори и условия ни определят, не сме будни, заспали сме.
Как така, ами Исус? Той постоянно говори за своя отец, че те са едно, че той го е пратил и т.н....
Той е учител и неговата цел е да покаже илюзията на ученика, като му я повтаря постоянно.
Работата на учителя е да докара цялата илюзия директно пред очите ти, за да я осъзнаеш.
Всичко, което не си ти, еИлюзия.
В това число и Бог.
но от друга страна е добре да приемаш и обичаш бог - един ден, когато се получи насищане, то това цялото приемане и любов към бог, ще се обърне към приемане и обичане на себе си .
Така че, от една страна е илюзия, от друга страна е начин да обичаш и приемеш себе си
/но не е единствения начин. реално можеш да обичаш и приемеш и коя да е друга илюзия, освен бог...така или иначе, когато се получи насищане, цялата тази любов и преданост, ще се обърне и потече към теб/
да, обичай бог, с цялото си сърце, с всичкия си аз, с цялата си душа и с всичката си сила
така ефектът на насищане ще стане по-бързо...
но ако не обичаш бог с цялото си сърце и т.н., и служиш на двама господари едновременно, ефектът на насищане ще отнеме много време и твоята реализация ще се забави
аз съм пробвала и двата варианта, първоначално един след друг, тоест последователно.......а после ми се случи двата варианта да текат в едно и също време...и т.н. но аз така си го направих, защото съм нетърпелива по природа, обичам силно да експериментирам със себе си, и обичам да побеждавам
да, богът на този свят, е илюзия.
той е теория, създадена от другите, не от теб, нали?
ти просто си хванал някаква външна теория, умът ти я харесал, и си тръгнал след нея
всяка теория може да бъде изживяна от мозъка като реалност
Но света съществува независимо от тебе, не е ли така?
В смисъл дори и ако тебе те няма света ще си е тук?
А за Бога, ами...чела съм, че той е и не е, и двете едновременно.
По едно време се бях объркала кое е реално и кое не...кое е истина и кое илюзия, и тогава ми се каза, че това, в което вярваш, става истина в твоя живот.
т.е. ако вярваш в Бога, това ще е реално за тебе; ако не вярваш, това ще е истината, тъй като него хем го има хем го няма в едно и също време.
Много е опасен, да, такъв го изкарват, за да не посмеем да стъпим на него, но не казват как по-точно плавно и нежно трябва да го направим... Истината и знанието са скрити дълбоко вътре във всички нас! Осланяйки се на интуицията и слушайки сърцето си няма как да сбъркаш! Всяка практика с външно вмешателство и нещо, което не е лично твое и не е за теб може да те отклони временно от пътя. Просто имайте вяра и слушайте тялото си, всички сме уникални, но и много различни в етапите на своето развитие. Което изглежда лесно за едни - за други може да се окаже страшно тежък товар... Просто се отпускайте и общувайте със себе си, то казва много! Отхвърлете всякакви негативни емоции, контролирайте съзнанието си и мислете само позитивно! Обичайте и се обичайте! Спомнете си! Аз + Съм = Пътят! А те са Знанието, Истината и Животът!