Прераждаме ли се?

[loving_guides]

Душата или по-скоро духът по принцип нямат нужда от физическо преживяване. Духът който носите е перфектен във всяко едно отношение, той остава непроменен независимо колко прераждания имате. Независимо какво съзнание създавате около него, духът ви винаги остава непроменен и толкова чист, колкото е бил при своето създаване.
Духът, който избира да прекара физически живот го прави не защото това му е необходимо, а понеже е любопитен за потенциала, който предлага физическото преживяване по отношение на опита.
Повечето натрупан опит не ви прави по-зрял от другите, защото вашия дух не се променя независимо от съзнанието. Духът е същността на живота, а не негов продукт. По отношение на него всички сме еднакви.
Съзнанието е това, което се променя и развива, чрез стремежите, които създавате в себе си кото душевно същество. В душата ви се въплъщава свободната воля и независимия характер. Именно този характер избира дали да предприеме или не физическо съществуване. Физическото съществуване е просто един от аспектите на душата да бъде ангажирана. По този начин духът се изразява себе си чрез творене. Първо чрез душата – въплъщение на съзнанието, а след това чрез пътуването на това съзнание. От душата ви зависи дали ще изберете собствено уникално пътешествие в един многоизмерен свят с мулти вселени.
След като физическите мулти вселени бяха създадени много души решиха да тръгнат по този път и да развиват своите умения в него. Много души са първите наблюдатели и съ-творци на планети и галактики в космоса. Те са тези, които са разработили химическите елементи и примитивните структури на живота. Духът се е превъплъщавал в тези примитивни физически форми. След това при завръщането си в етерния свят те носят невероятни усещания и преживявания. Тъй като духът все повече се превъплъщава в различни форми на живот, постепенно започва да се оформя душата представляваща първообраз на интелигентност и характер. Така постепенно сме се появили и ние хората. И също като всяко друго същество или форма на живот ние също притежаваме душа и след края на физическото съществуване душата натрупва определен опит. Този опит се записва и обработва от духа.
Много души избират просто да наблюдават, изучават и създават в големите сфери на духа в услуга на физическата мулти вселена. Те действат като учители, приятели или носители на канали на вдъхновение за същества между различните планети.
Много души не се асоциират с каквото и да било от физическия свят, просто защото нямат нужда. Не защото са по-развити от другите, а тъй като просто избират да изразят своя дух по различен начин и с други средства. Някои са в други измерения, които нямат каквато и да била физическа структура. Други са в такива измерения, които съдържат както физическото, така и етерното и насочват енергията си в творческа хармония.
Физическия живот има толкова много различни разклонения и пътеки, че душата след като е изпитала физическото преживяване е много вероятно да се прероди отново. Физическото въплъщение е просто една малка част от много по-голям план, който душата си изгражда.
Вие няма да се преродите, само за да оправите лошата си карма от предишен живот. Енергията се презарежда и реконструира в духовния свят. Ако не беше така нямаше да може да вибрира с необходимата честота, за да се реинтегрира отново в първоначалното си състояние, преди физическия си живот.
Душите са склонни да се прераждат, най-вече заради чувството на незавършеност, което остава в тях след всеки физически живот. При преминаването в духовния свят, ако те не са постигнали това на което са се надявали се поражда силно чувство да се завърнат още веднъж. Някои души развиват чувство на разочарование, че не са направили толкова, колкото са мислели че могат. Тази упоритост и гордост ги принуждава често да се връщат към една и съща планета с нов потенциал и нова надежда. Може би те искат да донесат нов стил музика на човечеството или нов тип демокрация. Може би искат да покажат своя артистичен талант или техните лечителски способности. Всички ние си имаме собствени качества и талант, които можем да предложим на света.
Няма определено правило относно това кога душата може да се прероди. Така че човешкото чувство за време между живота ще се различава за всяка душа. Повечето души обаче планират своя следващ живот, като в най-добрия случай те могат да сторят това в съответствие с това което искат да постигнат. Това означава, че душата ще подложи на изследване определен талант, способности или качества, които желае да усъвършенства и да изпълнява във физическия си живот. Това може да бъде талант в музиката, рисуването или лекуването на други хора. Всички души в етерния свят, които специализират такива качества ще са доброволци за един от вашите духовни водачи.
Ние които сме във физическия свят трябва да осъзнаем и да си спомним за какво сме тук на земята. След като сме наясно защо сме тук трябва да правим това за което сме тук до последния си дъх.

[dharma]

Ние които сме във физическия свят трябва да осъзнаем и да си спомним за какво сме тук на земята. След като сме наясно защо сме тук трябва да правим това за което сме тук до последния си дъх.

Но как да "осъзнаем" и да "си спомним" това?
Темата е много интересна..

[voltmachine]

Това спомняне може да се получи по много начини. Ето няколко:
- при дълбока медитация
- при силен шок - загуба на близък човек, природно бедствие и т.н.
- с употреба на променящи съзнанието вещества като аяуаска, псилоцибни гъби и т.н.
- по време на опитност извън тялото
- при преживявания близки до смъртта
- при ярък сън

Приликата между всички е може би че Егото умира или поне временно притихва.

При мен се получи по време на кратко духовно преживяване. Осъзнах защо съм дошъл точно в това време и вече работя по това. Също разбрах каква връзка имам с някои мои близки хора. С някои се познаваме от преди земята и сме били в други светове отново заедно. За мен това преживяване има дълбок смисъл.

Мисля също, че може при силно развита интуиция, това да се осъзнава, като постепенно се разкриват дребни детайли и така след време цялата картина започва да добива смисъл.

[antonvn]

Здравейте,
Интересна статия..Дава отговор на много въпроси. От години се интересувам от подобна тематика. Може ли автора или някой просветен да каже от къде знае всички тези неща. Как да ги приемем за истина и не е ли възможно да са просто измислица. Благодаря предварително.

[voltmachine]

Автора мисля че канализираше негов духовен водач. Тоест получил е информацията от по-висша същност, която стои "от другата страна на воала". Аз написах и някои други начини за осъзнаване на тези неща, чрез опитност.

Духовното развитие се натрупва именно чрез опитност. Ако нямаш развита интуиция, която да те напътства коя информация е истина и коя измислица, най-добрия начин да провериш нещо е да го изживееш. Всъщност интуицията също е контакт с фините измерения, тя е подсказване от висшия аз или някои твой духовен водач, тоест също е някакъв вид канализиране.

Опитай се да усетиш вътрешно как чувстваш тази информация и дали случайно си попаднал на нея

[antonvn]

Вътрешно чувствам, че всичко е вярно. Но не съм сигурен, дали просто не ми се иска да е вярно. Никога ли няма да получа някакво собствено доказателство за нещата и да спра да се съмнявам ? Не искам да се съмнявам, но как да различа истината от обикновените самовнушения...? Иначе-въпреки, че нямам свръх способности-от малък просто знам, че съм много специален и живота на земята е само миг и че вечността е в мен... Но...ако едно магаре почувства, че е лебед-значи ли, че някога ще полети...?

[happydori]

Здравей , antonvn знаеш ли когато започнах да чета книгите на Майкъл Нютън за душите и ми беше много странно .Мислех си че чета някоя фантастика , но това което четях ми се струваше просто истинска фантастика. Вътре в себе си знаеш ,че това е истина . Сега искам да ти напиша нещо от книга на Петър Дънов :

И тъй помни:
Ти си душа , не тяло?
Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух.зачената в Любов.
Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти.Съсредоточи съзнанието си в нея,защото това е един от най великите моменти в живота ти!Тогава ти ще се разтвориш за Великото Слънце , което озарява Целия Божествен свят.


Когато прочетох това , усетих нещо в мен сякаш се радва и е свободно. Така сякаш съм се освободила от някакви окови , една окрилена и плаках от радост . При всеки чувството е различно , но просто помисли как се чувстваш четейки тези неща. Моя приятел постоянно ми вика да спра да ги чета тия неща , той е на мнение че нещо което не може да пипне и види не е истина , така че доказателството му казвам аз ще го видиш като му дойде времето.

[antonvn]

Благодаря,
Наистина-въпреки, че всеки чувства по свой начин вечната си природа-тя си е факт. Колкото и книги да чета-не са ми достатъчни...Мисля, че всеки трябва сам да си напише книга...за себе си.
Ако някъде се къса връзката-то ясно, че е в самите нас. Явно всеки сам трябва да си открие тайната пътечка... Но никога няма да приема, че на тоя свят всичко ми е предопределено или пък ще стане "като му дойде времето". Дори не търся логика...Но каквито и да са ни усещатията-сигурен съм, че трябва да се проявяват в неща на тоя свят. На "Другия" свят-и без това всичко е ясно. Чувствам се свръх интелигентен и свръх сетивен и т.н. Но...нищо извън мен. Ако сме вечни-то колко жалко, че на земята нищо не помним, нищо не можем и трябва да осъзнаваме, сътворяваме, изживяваме... Явно тук е най-лошото място за нашите души...Съжалявам, че ще остана неразбран.
Благодаря на всички и обичам ви!

[SoulHeal]

Определено се прераждаме.Знам го защото си спомних мин.живот ,не целият ,но част от него.
Които иска да достигне духовно познание за себе си трябва много да се труди и да забрави за его-то си,то е това което не ти позволява да се "отлепиш" един вид от самосъзнанието си и да се разтвориш към живота ,банално ,но докато човек мисли за земните неща и се самоопределя с тях ,няма как да забележи небесните..За съжаление аз неуспях да разбера защо съм на тази земя ,имам си свойте подозрения ,но трудно бих се доверил на себе си за тези неща е хубаво човек да има учител на земята физически минал през този път.Така поне мисля,че пътешествието ще е по-приятно.Духовните ни водачи са винаги с нас и ние сме винаги с тях.Свързвани сме чрез Великият дух ,които ни предоставя абсолютно всичко от което се нуждаем въпроса е ,че ние сами сме се затворили за Вселената и трудно приемаме нещата дори и само с вяра.За това съмненията са нужни ,но някъде вътре в нас има нещо ,което е способно да разтвори всичко негативно и да ни изправи пред самата ни истина ,въпроса е до колко сме готови да я приемем?

[Olia]

Здравейте, благодаря на всички участници в дискусията . Дали дадено нещо е така или не е, дали е вярно или не!!!! Мисля, че щом все още си задаваме тези въпроси, има още да се учим и да растем! Когато Душата е готова за някаква информация, тя не се чуди- тя знае истината! Мисля,че тук най-уместно е да кажем ВЯРВАМЕ ли на дадено нещо или -не! Нима този ,който е казал ,че земята се върти ,я е видял цяла и въртяща се!!!! Но той толкова е вярвал в това ,че дори и умирайки е знаел,че това е истина!!!!! Ние не се нуждаем от доказателства , а от още вяра! А ВЯРАТА се ражда в сърцето! И точно тук е мястото да разграничим двете понятия:вярващ и религиозен! Мисля, че ако имаме достатъчно вяра ,нямаме нужда от материални доказателства. Те може би съществуват, но за сега не ни е дадено да ги знаем! Когато сме готови и това ще стане!.За сега до истината ще се докосват само тези ,които имат достатъчно вяра.За съжаление и аз не съм един от тях! Още се лутам в лабиринтите на "вярвам и не вярвам", " истина и лъжа"! Но някъде дълбоко в душата си знам: И това ще стане!