Mariarida написа:Здравейте!Аз също съм виждала тези цветни петна ,като фойерверки,но при мене излизаха от самата мене и се разтваряха във въздуха ,неописуема красота,освен това една светлинна точка,се движеше спираловидно и се разтваряше в тялото ми падайки надолу ..НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ ТОВА,което ми се случи,докато бях на една хижа на Пирин ..Някои казват ,че са виждали петната на небето или във въздуха отвън,а при мене бяха в стаята,където бях сама ..Нито съм лягала,нито заспивала,седях седнала и с отворени очи ...
В последно време ОИТ ми зачестяват, започвам да се интересувам и да чета повече по темата и ето така ви открих. Мога да споделя с вас моите преживявания, които винаги са различни, но етапите до достигане до състоянието са винаги едни, понякога преминавам през тях по-бързо, друг път по-бавно и болезнено.
От 14-15 годишна преживявам сънни парализи, които са ми се случили толкова много пъти, че даже не мога да ги изчисля. Десетки, а може и да са стотици. Понякога се случваха по няколко пъти на нощ. Чувството беше придружено с невероятна болка по цялото тяло, огромно напрежение и толкова силен шум в ушите, че имах чувството, че се намирам на летище и всеки момент ще ми се пръснат тъпанчетата от шума на излитащи самолети. Това придружено с паниката - "Какво става..умирам ли, някой идва да ме вземе?" правеше преживяването неприятно. Всеки път изпитвах страх. Усещах присъствие около себе си, понякога и над мен. Случваше се да имам страх да заспа, защото знаех, че пак ще се случва.
Постепенно започвах да не обръщам внимание на парализите с времето, преборих страха, болката и шума намаляваха. Една нощ, преминавайки през състоянието на кратка сънна парализа, когато спи само тялото ми и аз много добре осъзнавам, че не сънувам, се озовах на положение над мен самата, като виждах всичко в стаята на 360 градуса. Направи ми впечатление, че в стъклената част на вратата се отразява светлина. Уплаших се и сякаш "тупнах" обратно в себе си. Станах и видях, че светлина във вратата наистина се отразяваше и погледнах през прозореца, който се намираше срещу вратата - долу имаше запалена кола с пуснати фарове. Това беше първото ми подобно преживяване, което по-късно разбрах, че се нарича" опитност извън тялото". Беше за кратко.
Две години по-късно ми се случва ОИТ за втори път. Отново сънна парализа, на която вече се научих да не обръщам внимание, но през това време си мислех и се питах дали съм заключила вратата на апартамента. Лежа и се опитвам да си спомня и решавам все пак да стана да проверя, но си казвам "О, не.. сега докато се размърдам от тая сънна парализа, 100 часа борба ще е". Опитвах се да се раздвижа обаче костваше много сила, крещях в себе си да се събуди тялото, но не ставаше. Накрая се ядосах и изкрещях "Я ставай веднага!" В този момент се изправям, само че усещам, че нещо не е наред. Изправям се със нечовешко усилие, придружено с много силно напрежение и изведнъж усетих "отлепяне". Както се "засилих" за движението до седнало положение на леглото, изведнъж се озовах с поглед пред корема си. Осъзнах, че се чувствам страхотно лека, чувствах, че мога да се огъна и разтегна, както си искам, чувствах, че нищо не ми пречи и все едно съм направена от пластелин. Трудно за обяснение е подобно преживяване. От една страна тялото ми лежеше, от друга страна изправяйки се до седнало положение, видях контура на тялото си, който се движеше, светеше с синьо-бяла светлина и беше просто контур на мен. Озовавайки се с поглед пред корема видях нещо, което приличаше много на образите, които сме виждали на "Млечния път". Видях, че той също свети със такива цветове, в центъра синьо, преливайки до бяло. Движеше се много бавно около центъра си. Беше много красиво и странно. Цялото това преживяване се случи много бързо, аз се уплаших и се върнах обратно в себе си. Събудих се и започнах да си задавам въпроси какво е това. Това беше най-яркото и впечатляващо преживяване.
Третият път по време на ОИТ видях цветни петна, напомняйки фойерверки. Следващият път чувствах лекота, все едно лежа във въздуха и се движа в дясно от мен нагоре. Всеки път е различен, но усещането за лекота, хармония и пълноценност винаги присъства.
Много ще се радвам ако някой от вас също е преживявал ОИТ да ги сподели и да разкаже за тях. Чакам с нетърпение!