"Наречени камъни" - едно ново изкуство.

За изкуството, рисуване, скулптури, музика и т.н.

"Наречени камъни" - едно ново изкуство.

Мнениеот stonetales » 24 Фев 2013, 09:57

Обичам земята, водата и чистия въздух. Обичам камъните. Съприкосновението с тях винаги ме е карало да изпитвам чувство за “Вечност”. Съзерцаването на плавно преливащите се планински хребети и разходките сред природата винаги оставяха в мен чувство за пълна хармония. Меките извивки на Родопите допълваха и обогатяваха това Великолепно чувство на единение.
В едно каменарско ателие започнах да експериментирам с формите. Инструментите ми бяха и са изключително прости – чук, шкарпела и две ръце.

Тъй като никога не са ме привличали правите ъгли и линии, изработването
на всяка моя нова творба ми бе единственият учебник по скулптура, по простата причина, че правех само това, което си поискам, извън всякакви правила и норми. За изходен материал използвах само изоставени около кариерите или намерени сред природата камъни – тоест възможно най-далеч от човешката намеса. По този начин в работите ми постепенно се оформи един наистина уникален и мек стил, повлиян единствено от самата хармония на Природата. Само Тя ми беше учител.

Единственото, което търсех в своите експерименти беше хармонията и животът. Получавах с нищо несравнимо удоволствие от работата си.

В българският фолклор съществува легенда, според която за да бъде един
градеж здрав и дълговечен, майсторите вграждали нечия сянка в “камъка”- стената или самият градеж. Човекът, чиято сянка вграждали, постепенно изсъхвал, губел жизнение си сили и умирал. Дълго мислих по този въпрос. Нима не можеше да се направи нещо? Да се обърне процеса? Идеята да вграждам живот в камъните се появи като отговор на моите търсения и въпроси. Реших да вграждам живот, а не сянка в камъните. Инстинктивно усещах, че съм на прав път. В един момент осъзнах, че единствено Възнамеряването за обръщане на процеса ще даде резултат.

Естествено, започнах да експериментирам със себе си, със своите разбирания, осъзнавания и стремежи. Живеех в град, който не харесвах и си поставих за цел да го напусна, преселвайки се на широко, просторно, красиво и диво място, с почти недостижимите тогава за мен река, море и планина. И всичко това в едно.
Не беше за вярване, но аз Го исках.

Намерих красив камък, който “ми бъркаше под лъжичката” с цветовете си. Започнах да вграждам живот за себе си. Живота, за който мечтаех.....

През целия период на създаването на тази творба, между ударите на чука Наричах нещата които ми бяха на сърце. Изброявах ги в ума си, отново и отново, като в мантра. Мантра Наречена “на и за” самия мен.

Пред очите ми се стелеха извивките на Родопа планина - меки, красиви и спокойни. Пеех си една от любимите ми песни “Руфинка болна легнала” и ваех формите на камъка, успоредно с извивките на песента. Нарекох камъка “Песен”.

Oттогава “Песен” е моят личен Наречен камък, който не се разделя с мен - където и да живея. Нарекох го на себе си.

Сега живея на мястото, което тогава даже не си бях представял. Място с простор, река, море и планина.


Изображение
stonetales
Търсещ истината
 
Мнения: 5
Регистриран на: 22 Фев 2013, 20:24

Re: "Наречени камъни" - едно ново изкуство.

Мнениеот stonetales » 27 Фев 2013, 13:08

Мина доста време, "странният" за тях, наречен камък правеше впечатление на приятелите и гостите ми. Появи се и интерес от тяхна страна, с недомлъвки и подпитвания в началото и с откровено разпитване в последствие. Последваха дълги разговори и обсъждания за това дали/или е възможно, как би се получило такова "чудо", докато в края на краищата се появи и разбиране за интимния процес на Наричането.
Години след това с почуда открих и видях на живо /в Ямболския край/ така наречен Нарицател. Човека рецитираше, почти пеейки дълги монолози/легенди за различни случки от живота в миналото. Интересното там беше особеното ритмично натъртване на текста - точно като ударите на чука и повтарянето на пожеланията /мантруването/ при Наричането на камъка.

По-късно с наречените камъни помогнах на няколко човека да постигнат неща, лежащи на сърцето им и с определено удоволствие ще ви предам техните думи:

Надежда, една наша приятелка.....

Тази невероятна история започна с един най-обикновен разказ, как един камък може да промени живота на хората.
Разбира се, камъкът не беше обикновен. Краси му беше вдъхнал “желанията” на бъдещия притежател. Естествено, че и мястото на камъка е важно, всички сме чували за фен шуй и как една правилно подбрана и поставена вещ може да засили или отслаби определени сектори, свързани с любов, благополучие, приятели и др. Когато чух как един обработен камък е помогнал двама души да се намерят и да изградят щастливи отношения, много се ентусиазирах и си казах “Искам и аз така”, толкова лесно изглежда , Ще уточня, че по това време бях двукратно разведена, самотна и объркана. Краси се съгласи охотно и спомена, че има ясна идея какъв камък ще ми “направи”. Междувременно ми заръча да си помисля какво искам да “заложи” при направата, какво е най-важно за мен. Дълго време само ми подпалваше фитилите с реплики: “Става страхотно”, “Скоро ще дойде време за желанията”, “Работя с лекота и съм сигурен, че това е твоя камък”, докато дойде момента да ни срещне. Като видях камъка не можех да повярвам на очите си, че това е само къс скала. Беше прекрасен, от него извираше светлина, прекрасни бели рози цъфтяха нежно, докато Краси не завъртя камъка и там се показа спокойна, мъдра риба... Не смеех да се приближа, беше по-внушителен от всичките ми очаквания... Никога не съм си представяла, че на допир камъните могат да бъдат толкова кадифени... Бях като омагьосана... Въпреки ясната ми идея този камък да ми помогне да срещна сродната си душа от мъжки пол, думите, които най-добре отговаряха на състоянието ми бяха:Любов и хармония. Един ден Краси и Димата просто го донесоха /завършен/ у дома. Избрахме му мястото и започнах да очаквам чудеса  Ще се наложи да отворя още една скоба: От първия си брак имам едно момиченце, родено със Синдром на Даун, което по настояване на лекарите оставихме за осиновяване, защото според тях нямало да доживее и 1 годинка и било невъзможно да се грижим за детето в семейна среда. Не намерих сили в себе си да го потърся, документите, които получавах бяха, че детето е живо, но е със 100% трайна загуба на възможността за социална адаптация, не се движи само и т.н. Повечето ми приятели ме познават като весел и добър човек, но болката за детето, което нямах представа как изглежда и как живее ме изяждаше. Мисълта, че не съм взела правилното решение в борба с това, че не мога да му помогна с нищо, през цялото време кънтеше в главата ми. Сега дъщеря ми расте щастлива и обичана у дома, обгрижена и спокойна. Как се случи ли? Попитайте камъка... той най-добре ще ви разкаже. Вярвам, че с неговата енергия животът ми се завъртя на 180 градуса. Не съм срещнала “мъжа на сърцето си”, случи се нещо много по-велико. Намерих любовта и хармонията, топлотата и спокойствието, целостта и силата. Най-голямата ми мъка и срамната ми тайна станаха най-голямата ми радост и най-чудесния смисъл. Детето, което си мислех, че няма да имам сили да погледна е най-прекрасното и лъчезарно любящо съкровище под слънцето. Да, тя няма как да бъде излекувана от генетичното заболяване, но има чудесни възможности за развитие, въпреки него. Откакто влезе в дома ни всичко искри от радост и светлина. Големите притеснения как ще се справям като по чудо се разрешават във всички аспекти от емоционални до финансови. Затова искам да ви кажа: Вярвайте в камъните, те знаят по-добре. Специални благодарности на Краси и Димата, щастлива съм, че ви срещнах и безкрайно ви благодаря, че ми помогнахте да намеря щастието.


Изображение
stonetales
Търсещ истината
 
Мнения: 5
Регистриран на: 22 Фев 2013, 20:24

Re: "Наречени камъни" - едно ново изкуство.

Мнениеот stonetales » 09 Мар 2013, 12:06

Нарекох тази творба Спокойствие, защото първоначалният замисъл беше да я дам на човек, който се нуждаеше от него. Идеята, която наричах в този камък беше "Яснота, спокойствие, релакс".
Бях изчислил точното място в офиса му, където трябваше да се постави творбата, за да се получи пълен ефект.
В последствие /още по време на изработване на камъка/, този човек ми причини неприятности и аз сериозно се замислих дали изобщо да продължавам.
Не бях взел окончателно решение, но се появи Ради – наша приятелка и ме помоли да и помогна да си намери истински приятел и мъж. Имала много и разнообразни връзки, но не и тази,която търси. Тогава решението ми се оформи окончателно, запознах я с историята на камъка и `и предложих със нейно съгласие да довърша и поставя "Спокойствие" на определено място в дома и. Обясних и , че творбата е била наречена за друг и само от нея зависи дали ще приеме. Другата възможност, която оставаше беше да ме изчака около месец, докато изработя нов - специално за нея. Изненадах се, че Ради се съгласи почти веднага – явно самотата и беше омръзнала. След около три месеца Ради ни покани да се запознаем с Кирил – огромен и благ мъж. С помощта на “Спокойствие” мечтата и се беше сбъднала.

"Спокойствие" е двулицева творба. След няколко месеца време Ради ме попита какво да направи, за да успокои топката - твърде много любов и се било насъбрало. Предложих им да обърнат другото лице на камъка. С огромна усмивка на уста, Кирил категорично отказа. В момента, след доста години Ради и Кирил имат две дечица.

Ето ви първоначалното разположение на "Спокойствие" в квартирата на Ради:


Изображение

А ето ги и двамата сладури:


Изображение


Изображение
stonetales
Търсещ истината
 
Мнения: 5
Регистриран на: 22 Фев 2013, 20:24

Re: "Наречени камъни" - едно ново изкуство.

Мнениеот mirodent » 14 Фев 2014, 10:39

Привет stonetales,
Идеята Ви за "Наречените камъни" ми допада, още повече, че и аз се занимавам с каменно-бронзова скулптура - погледнете сектора: "За мен" в www.standent.com Мисля за удачно да се запознаем тук или наяве, може да ни е само от полза....:) Скайпът ми е: mirodent , koumdjiev@gmail.com е мейла ми.
mirodent
 
Мнения: 2
Регистриран на: 14 Фев 2014, 10:15

Re: "Наречени камъни" - едно ново изкуство.

Мнениеот danielka74 » 19 Фев 2014, 15:15

Stonetales казват, че няма нищо случайно и ето, че аз попаднах на този пост точно, когато имам нужда от нещо такова. Моля те ако имаш желание да направиш нещо за мен, да се свържеш и да се уговорим.
daniela_nikolova1974@abv.bg
danielka74
 
Мнения: 1
Регистриран на: 19 Фев 2014, 15:02

Назад към Изкуство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron