Страхът от Ада е нещо което подхранва съзнателно загриженост. За мен ще е радост да споделя с вас моите мисли за тази преекспонирана история.
Портите на ада казано честно са същите онези порти, които отключват собствените ви страхове.
Ада не трябва да се разглежда като някое конкретно място, някъде на далеко, където всеки получава наказание според делата си, а по скоро като състояние на ума, където сам се наказвате и сам страдате.
За доказателство замислете се за всички онези хора, които толкова правилно твърдят, че животът им е буквално ад на земята. Това е начина по който те са избрали да живеят живота си. Те буквално стоварват ада върху себе си, тъй като живеят живот изпълнен със страдание и дисхармония.
Това са онези хора, които абсолютно игнорират каквато и да било отговорност за собствения си живот или обстоятелствата за тяхното нещастие, а след това търсят вината за своето нещастие другаде.
Повечето хора са олицетворение на децата, които си играят с кибрит, незапознати относно вътрешните сили с които разполагат и в последствие се самоизгарят от собствените си ръце.
Това е така дори и за духовните сфери. Хората, които таят силни чувства на страх или пък са в неведение, поради липсата на образование проектират своите индивидуални преживявания и в отвъдното.
Това което формира духовните сфери е силно чувствително към начина ни на мислене. Затова не може да очаквате, че ще отидете директно в рая, ако сте прекарали живота си в страх и неведение. Духовният ви свят е отражение на това което вие излъчвате.
Ако не искате да изпитате ада след смъртта, тогава започнете да търсите и създавате рая, докато сте още живи.
Всички ние проектираме собственото си виждане за живота чак до смъртта. Всеки сам за себе си е съдия и жури за всяко действие, дума или мисъл. Никой няма да ви насилва да израствате духовно или да изпитва съжаление за вас.
Вашата душа трябва да разбере своята собствена мъдрост в собственото време, за да разбере собствените и грешки и собственото си качество на живот.
За някои този поглед навътре към душата може да бъде много болезнен и разстройващ, защото по този начин вие ще видите и усетите всяка болка която сте причинили на другите, породена от чувства като алчност, завист, омраза и гняв. Тези, които са причинили много болка и страдания на другите или на себе си ще срещнат някаква форма на ада, когато душата им напусне тялото. Това обаче не е наказания от някое по-висшо същество, а като средство душата да се уравновеси на енергийно ниво.
Всички души трябва да минат през това, за да достигнат до по-висшите състояния на мир, любов и хармония. Без да изгладите собствените и енергийни вибрации няма как да резонирате в необходимата честота, за да е издигнете в по-високите състояния на съзнанието.
Тези души, които отказват да видят и приемат своите собствени действия през смъртния си живот ще останат в по-ниските нива на съзнанието, докато не осъзнаят и приемат действията си. Отново ви напомням, че това не е някаква форма на наказание, а просто начина по който съзнанието работи.
Масовите убийци, които отказват да признаят грешката от своите действия няма да намерят покой за душата си, докато не поискат прошка за себе си и за душите, които са станали жертва на техните действия. Ако прошката е истинска и сърдечна това може да повиши вибрациите на съзнанието до такава степен, че то да може да се реинтегрира в по-високи състояния.
Колкото повече откривате себе си за любовта, толкова по-голям потенциал за духовно развитие ще имате. Именно поради тази причина е наложително всички души да осъзнаят, че живота им е подготовка за смъртта. Не е достатъчно да търсите покаяние за живот изпълнен с злодеяния в последните си часове на този свят. Трябва да го правите тук и сега и постепенно да достигнете до по-високите състояния на духа.